От многото кризи, които ни завещават миналите управления, ярко се откроява кризата на политическото доверие. За себе си мога да кажа, че винаги съм имал доверие в политически личности и намирам това за нещо много важно. Нека поясня -  говорим за доверие, а не за "верване". Аз никога не съм "вервал", че ще ни оправят например за 800 дни и прочие. Вярвал съм в политически личности, в каузи и идеи и никога не съм бил нихилист. Днес наблюдавам даже в най-близките ми роднини един политически нихилизъм, което силно ме натъжава. Резултата от този нихилизъм, от тази липса на недоверие и неразбиране на политическите послания, е едно първосигнално реагиране. Чуваш "Синята коалиция" - пада ти пердето и казваш: "тези ..."
Чуеш "Костов" - ответното "тоя ..." 
В 90% от случаите обаче се сблъскваш с голо отрицание, а при опит за откровен разговор получаваш  повдигане на рамене и мълчание. В останалите случаи си конфронтиран с аргументи, които са или клевети или неправилни тълкования.
За да имаме шанс да бъдем европейци трябва да си спомним, че освен комунисти(социалисти), терористи, шовинисти, бюрократи, антихристи и анархисти НЕ трябва да бъдем и нихилисти.